Интелигентни селища

Мярка 1.2: Подкрепа за изготвяне и прилагане на стратегии за „интелигентни селища“

Интелигентните селища са възможност да се повиши качеството и стандарта на живот в селските райони: по-добри услуги, по-добър достъп до работни места и по-добри решения за околната среда.

Интелигентните села се отнасят най-вече за хората – те се отнасят за общностите в селските райони, които поемат инициативата да намерят практически решения на предизвикателствата и да се възползват максимално от новите възможности. Цифровите решения могат да осигурят много такива нови възможности, но „интелигентни“ също така предполага сътрудничество и развитие на нови партньорства – мислене извън рамките и промяна на собствения път към просперитет и устойчивост. Интелигентните села започват от местните хора, които се обединяват около разработването на стратегия за местните ресурси и стремежи.

Заинтересованите страни, участвали в проучването за нуждите и нагласите на местната общност за реализиране на проекти за сътрудничество на територията на МИГ, са заявили желание да участват доброволно в инициативи за решаване на местни проблеми. Интелигентните селища са именно методът за подкрепа на този вид доброволни инициативи.

В социално-икономическия анализ е направен извод, че предимството на подхода ВОМР е прилагането на мерки за сътрудничество в различни сектори, което гарантира гъвкавост на предвидените интервенции спрямо местната специфика, както и предлагане на иновативни подходи за решаване на конкретни проблеми, като развитие на „интелигентни селища“.

Съвременните технологии дават възможност за решаване на местните проблеми чрез използване на цифрови решения, в развитие на нов тип услуги и решаване на конкретни проблеми в сътрудничество между заинтересованите лица.

Иновацията е една от най-важните характеристики на интелигентните селища. Като цяло тя възниква от необходимостта и стремежа да се промени нещо, от желанието да се отговори на конкретно предизвикателство. Въпреки че съществуват различни определения за „иновация“ в контекста на развитието на селските райони, тя няма ясно определение в контекста на интелигентните селища. Предизвикателството се крие във факта, че дали дадено решение е иновативно зависи много от конкретния контекст, в който се прилага.

Използването на цифрови технологии не е това, което определя едно селище като интелигентно, нито пък е единственият начин за постигане на целите за развитие. Интелигентните селища касаят преди всичко местното население. Интелигентно в този смисъл означава използване на иновативни решения (включително цифрови технологии) чрез участие на и/или с реално положително въздействие върху местното население.

„Социалните иновации“ са също толкова важна характеристика на интелигентните селища, колкото и цифровите/технологичните иновации. Подходът за участие и въздействието на интелигентните решения върху малки общности (например едно населено място) е ключово изискване за интелигентните селища. За „социални иновации“ говорим, когато иновативните решения оказват влияние върху местното общество и/или когато в дадена общност възникват нови процеси на участие (социални практики).

Мярката предвижда изготвяне на концепция за интелигентно селище, която ще се изпълнява на предварително дефинирана малка територия – например едно село или квартал, ще дефинира конкретни проблеми за решаването им с конкретни дейности в определен срок. Концепцията може да засяга всякакъв тип проблеми – социални, екологични, икономически, културни предизвикателства и др.

Концепцията за интелигентно селище предполага участието на местните хора в подобряването на техните икономически, социални или екологични условия, сътрудничество с други общности, социални иновации и разработване на стратегии за интелигентни селища. Концепцията за интелигентно село също така предлага приемането на интелигентни решения както в публичния, така и в частния сектор в широк спектър от области на политиката, като например подобряване на достъпа до услуги, развитие на къси вериги за доставка на храни и развитие на възобновяеми енергийни източници.  

Допустимите кандидати са обединения от две или повече физически или юридически лица, които са обединени в неформална или формална форма на сътрудничество. Участниците в обединението може да бъдат:

• Община от територията на МИГ, чрез кмет или кметски наместник на конкретното населено място;
• ЮЛНЦ, читалища, спортни клубове;
• Физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон и закон за ЮЛНЦ, Закона за кооперациите, вкл. земеделски стопани;
• Физически лица, вкл. земеделски стопани, занаятчии и т.н.

Получател на помощта е един от допустимите партньори в обединението, който е определен за водещ и кандидат. Обединението се формализира с подписване на партньорско споразумение, в която се определят целите на обединението и конкретните роли в него на всеки участник. 

Проектните предложения трябва да предвиждат разработване на концепция за „интелигентно село“, която идентифицира конкретен проблем/и, и предлага иновативни решения за тяхното решение. Концепцията за „интелигентно село“ трябва да отговаря на следните основни принципи – да бъде конкретна, измерима, постижима, реалистична и навременна.

Съдържанието на концепцията включва следните примерни описания: 

• Описание на ситуацията и конкретната територия, описание на активите и възможностите на селото/територията, както и предизвикателствата и нуждите и SWOT анализ.
• Логика на намеса, включваща йерархия от цели за отговор на SWOT, ключови действия за постигане на целите, очаквани резултати;
• Планиране на финансови и човешки ресурси;
• Спецификация на необходимия капацитет за прилагане, управление и как ще се осъществява мониторинг.

Също така, концепцията трябва да опише компонентите, които отразяват основните принципи на концепцията за „интелигентно село“, как ще бъдат ангажирани заинтересованите страни, връзка със стратегията за ВОМР и др. стратегически документи за територията на МИГ, за да се избегне дублирането на усилия.

Препоръчително е предложените решения да включват серия от иновативни елементи (дигитални, социални, технологични или други иновации), които могат да помогнат на селото/общността да преодолее своите предизвикателства по „нетрадиционен“ начин.

Заинтересованите страни от местната общност трябва да бъдат ангажирани възможно най-много на всички етапи от процеса (напр. оценка на нуждите, обсъждане на различни версии на документа, цели на плана, действия, които могат да бъдат предприети и т.н.).

Допустимо е концепцията да надгражда вече съществуваща стратегия.

Концепцията трябва да включва времева рамка, конкретни дейности и примерен бюджет.

1.     Разходи за услуги – например: изготвяне на проучвания и анализи, и др.

2.     Разходи за провеждане на работни срещи и събития във връзка с изготвяне на концепцията за интелигентно село.

3.     Изготвяне на интернет сайт/платформа/.

4.     Подготовка и отпечатване на материали.

5.     Офис материали и консумативи – до 5 на сто от разходите по т. 1 - 4.

Минимална стойност на едно проектно предложение - 5 112,92 евро

Максималната стойност на едно проектно предложение - 19 999,69 евро

Безвъзмездната финансова помощ е до 100% от допустимите разходи.

1.     Концепцията е разработена от представители на:

a.      Един сектор – публичен, ИЛИ частен, ИЛИ неправителствен – 10 т.

b.     Два сектора: публичен и/или частен и/или неправителствен – 20 т.

c.      три сектора: публичен, частен и неправителствен – 30 т.

2.     Проектното предложение включва в дейностите доброволци от местната общност – 20 т.

3.     Проектното предложение е насочено към решаване на проблеми на деца, младежи, хора с увреждания или маргинализирани общности - 20 т.

4.     Проектното предложение надгражда/допълва предходни инициативи в общността или резултати от предходни проекти на някой от партньорите  – 10 т.

5.     В концепцията са идентифицирани проектни идеи/дейности и посочени различни източници на финансиране: собствени средства, дарители (частно финансиране), европейски фондове, стратегията за ВОМР на МИГ, доброволчество, други източници на финансиране и т.н. – 20 т.

Праг на преминаване – 10 т. 

Продължителност на изпълнение на проектното предложение – до 12 месеца.